Автопортрет?
Автопортрет?
/Животът - Художник/
Живях в рисуването ти. В тази епоха -
рисуваше ме пъстроока,
бях всяко мацване на четката -
знаех - накрая ще ми видиш сметката.
Страстно драсваш снагата връз платното,
стройни щрихи достигащи челото.
В ирисите вплете ми закачки непознати
и косите ми развя в къдрици от сонати
Напластяваш боя върху боя през ден
и блясъкът струи все по-студен.
Нима рисунъкът наподобява мене -
смирение нарисувал си как дреме.
Рисуваш ме в стремление лудешко -
рамене ми сякаш носят тежко,
главата ми навеждаш като за поклон
рисуваш.... сякаш - попрекършен клон
Рисунката едва сега успях да разгадая -
не си рисувал мен разбрах накрая -
Себе си връз мен си ти рисувал,
Художнико, върху платното си лудувал.
Толкова пътечки, криволици си редил -
в ъгъла на картината си ме смалил
и невзрачна роля си ми отредил сега,
а как в началото бях център на света.
2003г.
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
