Автор - неизвестен
АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН
Изтича залезът в морето.
Водата мълком става златна.
Събират лодките платната.
А в кръчмата мълчи поетът.
И чашата е с цвят рубинен,
дъхът ѝ – тръпен и лиричен.
Луна – бакърена паричка,
търкулва в нощната градина.
На пустата и тъмна гара,
подвил крачолите си дочени,
нагазил в криви многоточия,
поетът мачкаше цигара –
след заминаващите влакове,
след безнадеждите им грохотни,
раздал душата си на просяка,
в замяна нищо не очакващ.
А подир буквите изписани
семафорът примигва в алено...
Попил скръбта от триста залези,
стихът – като сълза – се плисва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
