Аз
Вървя в пустиня
сама,
беззащитна,
без броня,
щастие търся
и вятъра гоня.
Уморих се да бързам,
ще седна.
Към слънцето гледам -
дали ще го стигна?
С душа разсъблечена
останах за малко,
сама и обречена -
отново съм жалка.
Така ли изглеждам?
Нещо грешите!
Усмивката слънчева
отново ще свети!
Детското в мене
отново ще грее!
Душата ми влюбена
отново ще пее!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
