smile1 (Валка) smile1 (Валка)
5 448
Nov 16, 2008, 9:24 PM

Аз

  Poetry » Other
806 0 19

Вървя в пустиня

сама,

беззащитна,

без броня,

щастие търся

и вятъра гоня.

Уморих се да бързам,

ще седна.

Към слънцето гледам -

дали ще го стигна?

С душа разсъблечена

останах за малко,

сама и обречена -

отново съм жалка.

Така ли изглеждам?

Нещо грешите!

Усмивката слънчева

отново ще свети!

Детското в мене

отново ще грее!

Душата ми влюбена

отново ще пее!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0