25.04.2019 г., 11:59

Аз...

1.1K 3 5

Понякога съм страшно нелогична,

понякога съм огън във море..

И вярвам, че не съм типична,

на другите жени,въобще!

 

Понякога във приказките вярвам,

във феи и вълшебни светове...

Друг път до лудост се отчайвам

и с Дявола роднини сме поне...

 

Понякога заставам мълчаливо 

и от очите ми бездните ехтят...

Друг път глава навеждам аз свенливо

и само мислите едвам шептят...

 

Понякога съм буря и съм хала –

блъскам, чупя и руша...

Едно едничко съм разбрала –

себе си няма никога да променя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Георги
  • Наивничко, но пък точно затова ми хареса 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря,Петър! Знам,че има нужда от редакция,няколко пъти го преправях преди да го кача и все не ми изглеждаше напълно завършено... накрая просто го оставих в първоначалния му вид (писала съм го отдавна,тогава бях почти дете )
  • Хубаво е, но има нужда от лека редакция.
    Хареса ми!
    😊
  • Огън в море , буря и хала... силно,силно !Браво! Поздравления

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...