25.04.2019 г., 11:59

Аз...

1.1K 3 5

Понякога съм страшно нелогична,

понякога съм огън във море..

И вярвам, че не съм типична,

на другите жени,въобще!

 

Понякога във приказките вярвам,

във феи и вълшебни светове...

Друг път до лудост се отчайвам

и с Дявола роднини сме поне...

 

Понякога заставам мълчаливо 

и от очите ми бездните ехтят...

Друг път глава навеждам аз свенливо

и само мислите едвам шептят...

 

Понякога съм буря и съм хала –

блъскам, чупя и руша...

Едно едничко съм разбрала –

себе си няма никога да променя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Георги
  • Наивничко, но пък точно затова ми хареса 😊
    Поздравявам те.
  • Благодаря,Петър! Знам,че има нужда от редакция,няколко пъти го преправях преди да го кача и все не ми изглеждаше напълно завършено... накрая просто го оставих в първоначалния му вид (писала съм го отдавна,тогава бях почти дете )
  • Хубаво е, но има нужда от лека редакция.
    Хареса ми!
    😊
  • Огън в море , буря и хала... силно,силно !Браво! Поздравления

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...