Аз
Актриса съм. Но не на ярка сцена
и зрители да ме боготворят.
Аз сякаш беззащитна съм мишена,
изправена на някой кръстопът.
Играя трудна, невъзможна роля -
сама съм и старица, и дете.
Ранява ме човешката неволя,
тъга в усмивкана ми се чете.
А ти си днес един капризен зрител,
очакващ развлечения и смях.
Защо не ме погледнеш във очите -
да видиш колко мъка има в тях.
Усмихвам се. Не бива да заплача -
спектакълът на живо си тече.
Очаквам скоро да се спусне здрачът,
да се пречистя пак като дете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
