Аз
Актриса съм. Но не на ярка сцена
и зрители да ме боготворят.
Аз сякаш беззащитна съм мишена,
изправена на някой кръстопът.
Играя трудна, невъзможна роля -
сама съм и старица, и дете.
Ранява ме човешката неволя,
тъга в усмивкана ми се чете.
А ти си днес един капризен зрител,
очакващ развлечения и смях.
Защо не ме погледнеш във очите -
да видиш колко мъка има в тях.
Усмихвам се. Не бива да заплача -
спектакълът на живо си тече.
Очаквам скоро да се спусне здрачът,
да се пречистя пак като дете.
© Гинка Гарева All rights reserved.
