7.11.2014 г., 16:41

Аз, боклукът

1.4K 0 13

Този ъгъл е мой и не мърдам от него.
Преди време, нали ме наметохте в ъгъла?
Ако искам - ще си рецитирам Онегин,
ако искам - ще въдя из себе си гълъби.

Не пишете хвалебствия за чистотата.
Аз съм ваш - не излизайте с отграничаване.
А мизерните ваши метла и лопата
са заплаха, която е само за гламави.

Този ъгъл е мой. Накъде да отстъпвам?
И живея го - тесен живот без излишества.
Игнориран, досущ в битието ви кръпка -
в този ъгъл съм и другаруваме с мишките.

Оставете ме да си живея във ъгъла.
Да присъствам за мен е въпрос на късмет.
Знам - ще спрете в картинката да се залъгвате,
щом предложат ви някога сливи за смет.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • смести се малко в твоето ъгълче приеми малкото боклученце.
    ще ти бъде вярно до гроб. )))
  • благодаря ви за коментарите!

    п.п. особено на Красимир за откъса от Евгени Онегин - слабост ми е!
  • "...щом предложат ви някога сливи за смет."

    То, хубаво,но сливи не останаха...
    (Ракията варим от портокали).
    Боклукът е начело на държавата,
    а в ъгъла натикани абдалите...
  • !!! Много различно и хубаво!
    Типично в твой стил Регина!
    Поздрави от мен!
  • Судьба Евгения хранила.
    Сперва Мадам за ним ходила.
    Потом Мосю ее сменил.
    Ребенок был резов, но мил.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...