7.11.2014 г., 16:41

Аз, боклукът

1.4K 0 13

Този ъгъл е мой и не мърдам от него.
Преди време, нали ме наметохте в ъгъла?
Ако искам - ще си рецитирам Онегин,
ако искам - ще въдя из себе си гълъби.

Не пишете хвалебствия за чистотата.
Аз съм ваш - не излизайте с отграничаване.
А мизерните ваши метла и лопата
са заплаха, която е само за гламави.

Този ъгъл е мой. Накъде да отстъпвам?
И живея го - тесен живот без излишества.
Игнориран, досущ в битието ви кръпка -
в този ъгъл съм и другаруваме с мишките.

Оставете ме да си живея във ъгъла.
Да присъствам за мен е въпрос на късмет.
Знам - ще спрете в картинката да се залъгвате,
щом предложат ви някога сливи за смет.


Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • смести се малко в твоето ъгълче приеми малкото боклученце.
    ще ти бъде вярно до гроб. )))
  • благодаря ви за коментарите!

    п.п. особено на Красимир за откъса от Евгени Онегин - слабост ми е!
  • "...щом предложат ви някога сливи за смет."

    То, хубаво,но сливи не останаха...
    (Ракията варим от портокали).
    Боклукът е начело на държавата,
    а в ъгъла натикани абдалите...
  • !!! Много различно и хубаво!
    Типично в твой стил Регина!
    Поздрави от мен!
  • Судьба Евгения хранила.
    Сперва Мадам за ним ходила.
    Потом Мосю ее сменил.
    Ребенок был резов, но мил.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...