Аз бях за миг
АЗ БЯХ ЗА МИГ
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих,
че пях! – дори душата в мен да плаче – и не изрекох ни една лъжа,
че – стиснал в шепа сетното петаче, назаем крини злато не дължа! –
че в свят на седем милиарда братя и посестрими бях за миг щастлив,
че бях готов надеждица да пратя на всекиго, изпаднал в нервен срив.
Помнете ме? – аз бях за вас Поета – кълбо от Вяра, Обич и Мечти.
И миг! – във който Синята планета без мен ще продължи да си лети.
16 май 2022 г.
гр. София, 19, 20 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
