Аз бях зрителна измама
АЗ БЯХ ЗРИТЕЛНА ИЗМАМА
... ако нейде в друга ера се събудя – пак човек,
малко споменче за вчера – ще ви нося ХХ-ти век! –
снимка на девойче младо, три – на челяд и Жена,
с манлихерата на дядо от Балканската война,
със значка на чичко Ленин и на Георги Димитров,
гол – в морета до колени, в океани от Любов,
със любимата ми класна в дълъг час по алгебра,
как и Любовта угасна! – и багажа си събра,
лека пролетна пъстърва в тъп, тоталитарен строй –
ей я, книжката ми първа с трийсет стихчета на брой,
времето, в което литнах – и несетно остарях,
свещ припалил за молитва, сетне духнал развейпрах,
то, комай, че друго няма – свърши моят ХХ-ти век.
Аз бях зрителна измама – светъл спомен за човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
