Аз цялата съм обич и тъга
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти
(понеже вярваш) питаш: "Пак ли, Боже?"
Рисувам с думи порива тревожен,
стихът ми има твоите черти.
Аз цялата съм обич и тъга,
и как ли съм живяла досега?
Насила, необичана и чужда,
на глупави повели сляп слуга,
след бяла смърт сърцето се събужда...
или ще спи навеки под снега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
