Аз цялата съм обич и тъга
На пръста си съдбата ни върти,
животът ни изглежда много сложен,
от тази кожа в другата не можем...
А дните са затворени врати.
Със себе си се боря аз, а ти
(понеже вярваш) питаш: "Пак ли, Боже?"
Рисувам с думи порива тревожен,
стихът ми има твоите черти.
Аз цялата съм обич и тъга,
и как ли съм живяла досега?
Насила, необичана и чужда,
на глупави повели сляп слуга,
след бяла смърт сърцето се събужда...
или ще спи навеки под снега.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
