Аз гледам към небето, нависоко
С лъжата грозна борих се, с фантоми,
на минало погребано сред прах.
Веднъж не си помислих: О, горко ми!
Съдбата мен и нея аз избрах.
Пред съдници отколешни и днешни,
застанах. От какво да ме е срам?
Не съм ли аз дежурният им грешник?
Решенията всеки взема сам,
а дойде ли тефтера си понесъл,
лукавият. Все аз дължа. Със стил,
за дълговете (всъщност техни те са)
заплащам. Ял кой ял и пил кой пил...
Сега простете, кръчмата напускам.
Тук място нямам... Сам и луд поет.
платете си нощувка и закуска,
а даже - проститутки и банкет.
Аз гледам към небето, нависоко,
към седмото... Където се родих...
Към теб, любов... Звезда си ми, посока,
сърце ти нося, истина и стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
