Косите сиви, посивели.
Устни сухи, онемели
с лъжа заспала върху тях,
лъжа посипана със прах...
Годините текат, изтичат.
Сълзите вече не потичат.
И ти си там, а аз съм тук.
Старееш бавно покрай друг
и хапеш дръзко старостта,
а мен захапва ме смъртта...
Но аз съм твърд и жилав камък,
в мен гори младежки пламък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация