29.11.2008 г., 22:19

Аз и добротата

1.2K 0 8

                                Аз и добротата

          Все се питам имам ли си място

          в този тъй жесток живот суров.

          Все се питам имам ли човек, който ми остана,

       за да сгрее малкото ми сърчице?

 

     Аз все старая се добра да бъда,

     така учили са ме от дете.

    Но нима е лесно, ми кажете,

    цвете сред трънливи бурени да порастеш?

 

   Аз винаги помагала съм безрезервно,

   душата си съм давала за изпаднал в беда.

   Но нима ми е лесно, ми кажете,

   да съм заобиколена от каменни стебла.

 

   Какво ни струва да бъдем малко по-добри,

   да запалим искра в сърцето на една страдаща душа?

  Да дадем от себе си поне частица доброта,

  че и в последния ни час да умрем с усмивка на уста?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • първо си оправи граматиката и после пиши...
  • мерси Боби
  • Браво, Слънчице Толкова си малка, а вече си успяла да се докоснеш до истините за живота! Щом сърчицето ти подсказва, че трябва да направиш добро - последвай го! Поздрави и не се променяй!
  • аз наистина обичам да помагам на хората
  • Браво. Приказно пишеш. Поздрави и 6ци от мен!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...