sunshine_93 (Мила)
24 815
29.11.2008 г., 22:19 ч.

Аз и добротата 

  Поезия » Друга
845 0 8

                                Аз и добротата

          Все се питам имам ли си място

          в този тъй жесток живот суров.

          Все се питам имам ли човек, който ми остана,

       за да сгрее малкото ми сърчице?

 

     Аз все старая се добра да бъда,

     така учили са ме от дете.

    Но нима е лесно, ми кажете,

    цвете сред трънливи бурени да порастеш?

 

   Аз винаги помагала съм безрезервно,

   душата си съм давала за изпаднал в беда.

   Но нима ми е лесно, ми кажете,

   да съм заобиколена от каменни стебла.

 

   Какво ни струва да бъдем малко по-добри,

   да запалим искра в сърцето на една страдаща душа?

  Да дадем от себе си поне частица доброта,

  че и в последния ни час да умрем с усмивка на уста?

© Мила Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • първо си оправи граматиката и после пиши...
  • мерси Боби
  • Браво, Слънчице Толкова си малка, а вече си успяла да се докоснеш до истините за живота! Щом сърчицето ти подсказва, че трябва да направиш добро - последвай го! Поздрави и не се променяй!
  • аз наистина обичам да помагам на хората
  • Браво. Приказно пишеш. Поздрави и 6ци от мен!!!
  • благодаря ви на всички.Това наистина означава много за мен!
  • "Но нима е лесно, ми кажете,

    цвете сред трънливи бурени да порастеш?"

    Не е лесно, но трудната победа е най-хубава! Поздрави!!
  • Прекрасно е!Чиста красива душевност с усет към добротата!!!
Предложения
: ??:??