Аз и добротата
Аз и добротата
Все се питам имам ли си място
в този тъй жесток живот суров.
Все се питам имам ли човек, който ми остана,
за да сгрее малкото ми сърчице?
Аз все старая се добра да бъда,
така учили са ме от дете.
Но нима е лесно, ми кажете,
цвете сред трънливи бурени да порастеш?
Аз винаги помагала съм безрезервно,
душата си съм давала за изпаднал в беда.
Но нима ми е лесно, ми кажете,
да съм заобиколена от каменни стебла.
Какво ни струва да бъдем малко по-добри,
да запалим искра в сърцето на една страдаща душа?
Да дадем от себе си поне частица доброта,
че и в последния ни час да умрем с усмивка на уста?
© Мила All rights reserved.
