25.05.2007 г., 7:58

Аз и Океанът

638 0 1
                  Погледът ти върху мене спря,
        толкова голям чувствам се сега,
                   досущ като делфин на лунна светлина,
                                          гален от вълните в нощната тъма!!!
           Ах, колко голям е светът около нас,
       чувствам се като прашинка в океана,
                безволева, безсилна, носена от бурните вълни,
          в този огромен свят, където до вчера властвах, този океан бездънен,
     когото не мога да преплувам пред очите на деня безмълвен !


   18.4.2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...