BlueDust (V) BlueDust (V)
72
May 25, 2007, 7:58 AM

Аз и Океанът

  Poetry
639 0 1
                  Погледът ти върху мене спря,
        толкова голям чувствам се сега,
                   досущ като делфин на лунна светлина,
                                          гален от вълните в нощната тъма!!!
           Ах, колко голям е светът около нас,
       чувствам се като прашинка в океана,
                безволева, безсилна, носена от бурните вълни,
          в този огромен свят, където до вчера властвах, този океан бездънен,
     когото не мога да преплувам пред очите на деня безмълвен !


   18.4.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0