BlueDust (V) BlueDust (V)
72
May 25, 2007, 7:58 AM

Аз и Океанът

  Poetry
636 0 1
                  Погледът ти върху мене спря,
        толкова голям чувствам се сега,
                   досущ като делфин на лунна светлина,
                                          гален от вълните в нощната тъма!!!
           Ах, колко голям е светът около нас,
       чувствам се като прашинка в океана,
                безволева, безсилна, носена от бурните вълни,
          в този огромен свят, където до вчера властвах, този океан бездънен,
     когото не мога да преплувам пред очите на деня безмълвен !


   18.4.2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0