Аз и сестра ми
Следи от утринна роса и трева окосена
ако е истина, че пролетта дойде,
ще избуява отново по-свежа, зелена,
а ние ще съзерцаваме с часове.
Как до чешмата, приседнали двете
аз и сестра ми сме пълнили стомни
под бистра вода сме топили ръцете,
детството, което с мило се помни.
А слънцето жарко ще ни докосва
една до друга, озарени от него,
слънчогледи (златни) са близо до моста,
а ние ще си спомняме нашето село.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
