Следи от утринна роса и трева окосена
ако е истина, че пролетта дойде,
ще избуява отново по-свежа, зелена,
а ние ще съзерцаваме с часове.
Как до чешмата, приседнали двете
аз и сестра ми сме пълнили стомни
под бистра вода сме топили ръцете,
детството, което с мило се помни.
А слънцето жарко ще ни докосва
една до друга, озарени от него,
слънчогледи (златни) са близо до моста,
а ние ще си спомняме нашето село.
© Виктория Тасева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
