Apr 20, 2018, 8:41 PM

Аз и сестра ми 

  Poetry » Landscape
437 1 0

Следи от утринна роса и трева окосена
ако е истина, че пролетта дойде,
ще избуява отново по-свежа, зелена,
а ние ще съзерцаваме с часове.

 

Как до чешмата, приседнали двете
аз и сестра ми сме пълнили стомни
под бистра вода сме топили ръцете,
детството, което с мило се помни.

 

А слънцето жарко ще ни докосва 
една до друга, озарени от него,
слънчогледи (златни) са близо до моста,
а ние ще си спомняме нашето село.

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??