Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
24.02.2008 г., 15:58 ч.

Аз и ти през зимата 

  Поезия » Любовна
714 0 8
Малко е тъжна. Даже е стряскаща
тази навъсена, зъзнеща зима...
Дните се точат, със зрънце пораснали.
Нощите стапят се, неуловими.

Ти си наблизо, на другия ъгъл.
Но ни разделя ледена бездна...
В път без посока отново си тръгнал.
И силуетът ти в тъмното чезне...

Аз през реката ще търся пътека.
Но ледоходът отдавна го няма.
Стъпвам на пръсти, опипвам полека.
Чува се пукот. Ледът е измамен.

Няма излизане... Как да те стигна?
Вдигам крилете, от скреж натежали.
Вятър съюзник в небето ме вдига.
Ще те догоня ли в мрака? Едва ли...

Ти ненадейно променяш посоката.
Порив повлича те неудържимо.
И ме пресрещаш - щастлив, на високото.

Пак е студено... Но вече ни има!

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??