Аз и ти през зимата
Малко е тъжна. Даже е стряскаща
тази навъсена, зъзнеща зима...
Дните се точат, със зрънце пораснали.
Нощите стапят се, неуловими.
Ти си наблизо, на другия ъгъл.
Но ни разделя ледена бездна...
В път без посока отново си тръгнал.
И силуетът ти в тъмното чезне...
Аз през реката ще търся пътека.
Но ледоходът отдавна го няма.
Стъпвам на пръсти, опипвам полека.
Чува се пукот. Ледът е измамен.
Няма излизане... Как да те стигна?
Вдигам крилете, от скреж натежали.
Вятър съюзник в небето ме вдига.
Ще те догоня ли в мрака? Едва ли...
Ти ненадейно променяш посоката.
Порив повлича те неудържимо.
И ме пресрещаш - щастлив, на високото.
Пак е студено... Но вече ни има!
тази навъсена, зъзнеща зима...
Дните се точат, със зрънце пораснали.
Нощите стапят се, неуловими.
Ти си наблизо, на другия ъгъл.
Но ни разделя ледена бездна...
В път без посока отново си тръгнал.
И силуетът ти в тъмното чезне...
Аз през реката ще търся пътека.
Но ледоходът отдавна го няма.
Стъпвам на пръсти, опипвам полека.
Чува се пукот. Ледът е измамен.
Няма излизане... Как да те стигна?
Вдигам крилете, от скреж натежали.
Вятър съюзник в небето ме вдига.
Ще те догоня ли в мрака? Едва ли...
Ти ненадейно променяш посоката.
Порив повлича те неудържимо.
И ме пресрещаш - щастлив, на високото.
Пак е студено... Но вече ни има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
