23.08.2014 г., 22:09

Аз имам право да оспорвам естеството Му...

478 0 0

 

Сто пъти да умирам и възкръсвам

бих оспорвала отново смисъла,

дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.

 

Защото Силата е слабост,

а Величието- високомерие

когато побеждават

до край изпълнена със сила- Слабостта.

Дали пък тленното е тленно

колкото изглежда?!

 

Величията са силни във злините.

Чрез тях налагат своето величие.

 

От гняв  строшени зъби да се валят във устата,

от глад и жажда като свещица да се стичам,

да се налеят с кръв очите от  безсъние,

бих била горда в своето упорство,

 в отгледаното упование

към неназовимите  представи.

 

Щом волята на Някой е да съществувам,

аз имам право да оспорвам естеството Му.

 

И безусловно да подлагам  на съмнение

отново и отново вложения смисъл,

защото свободата ми е сбръчкана и белокоса,

защото тя е безогледна  тюрма,

в безкрайността-една  живяла пленница.

 

И ако искам да съм истински свободна,

аз трябва да убия свободата.

И да запратя мъртвото й тяло в пустушта

когато съм надбягала представите.

 

Когато се опитвам да докосна

с върха на сетивата непознати истини

и естества  безименни,

аз винаги подлагам на съмнение

измисленото съвършенство.

Отнемам му короната и скиптъра.

и развенчавам жалката му власт.

Дали не съм капчука пролетен,

който дълбае дупка във земята?!...

 

Сто пъти да умирам и възкръсвам

бих  била горда в своето упорство

да оспорвам смисъла...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...