Аз имам теб
Не мога своя блян да изрека,
когато ме докосва твойта същност.
Емоциите – бликнала река,
не искам вече да остана същата.
Не мога да опиша радостта,
сърце ликува, тялото не слуша,
политам и се сливам с Вечността
и рея се сред дъждове и суша.
А блянове обхващат ме в мига
към тях с възторг се спускам онемяла,
абстракция е времето сега,
години чезнат в нищото изцяло.
Не мога и страстта да укротя,
кошмари се стопяват до забрава,
изгрява нацъфтяла любовта
и шеметните чувства отразява.
Въздигаш ме до странни висоти,
треперя цяла, нов есктаз познала,
почувствала какво ми казваш ти,
пред твойто съвършенство занемяла.
За мене ти си ангелът мечтан,
когото аз обикнах до забрава.
Любими, от сърцето ми избран
и в радости и в скръб ме извисяваш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
