„Аз исках обич”-шепнех в тъмнината - Те гледаха студено –
„Тази май е превъртяла”!
„Аз исках нежност” – шепнех премаляла – те взираха се сляпо -
„Тази влака май е изтървала”
И сочеха таз луда, държейки я далеч като зараза.
„Аз исках малко топлина, не всичко, мъничко от нея” – те мигаха невярващо –
„Далеч. Да взимаш, значи да си дала” – ехидността им нежния ми порив смаза – усетих тялото да отмалява.
„Забравяш времето, когато те молеха за миг”
„Забравяш и за топлината отхвърлена дори”
„Сега се молиш – Странно – милост просиш и реши,
където взимала си, има още. Да ровиш и да просиш не върви.”
Невярващо изтръпнала и вяла, опитвах смисъла да уловя. ...