Аз исках
„Аз исках обич”-шепнех в тъмнината - Те гледаха студено –
„Тази май е превъртяла”!
„Аз исках нежност” – шепнех премаляла – те взираха се сляпо -
„Тази влака май е изтървала”
И сочеха таз луда, държейки я далеч като зараза.
„Аз исках малко топлина, не всичко, мъничко от нея” – те мигаха невярващо –
„Далеч. Да взимаш, значи да си дала” – ехидността им нежния ми порив смаза – усетих тялото да отмалява.
„Забравяш времето, когато те молеха за миг”
„Забравяш и за топлината отхвърлена дори”
„Сега се молиш – Странно – милост просиш и реши,
където взимала си, има още. Да ровиш и да просиш не върви.”
Невярващо изтръпнала и вяла, опитвах смисъла да уловя.
Оказа се, че нищо не съм дала и само грабила съм до премала.
Защо играят си на болка и раздяла, потънали в пустота и гниеща омраза?
Ако нищичко не съм им дала, защо бе драмата тогава?
И кой е всъщност жертва на измама?
Тоз, който обещавал е, или тоз, който още вярва?
Сама била си и сама оставаш, не роптай и не проклинай.
Наивността си ти лекувай - не унивай.
Обич няма, прогледни и не заспивай.
От собствени илюзии не се опивай.
Те сринаха света за теб и тласнаха те в тоз вертеп.
Сама градила си измама, сама тръгни си – да те няма!
Адресът грешен е, романтика не се предлага!
© Таня Костадинова All rights reserved.
