ma4enka (Мария Костова)
49 193
29.05.2008 г., 14:36 ч.

Аз, Книгата 

  Поезия » Друга
668 0 9

В далечни времена съм се родила.

Дарявала съм ум и светлина, и сила.

Красила съм и бедни хижи, и палати -

с мен чувствали се хората богати.

Непобедима съм била през вековете

за ужас на тираните... Нали, Поете?

Заключвана или изгаряна на клади,

възкръсвах в нови томове грамади.

 

И ето ме - дочаках двадесет и първи век.

Недолюбва ме обаче днешният човек.

Компютър го приспива, компютър го събужда -

реши той, че от книги вече няма нужда,

защото Интернет предлага всичко, всичко -

да имаш само време да ровичкаш.

Но ако нещо в електрониката се прецака -

помни, Човече: аз съм на лавицата и чакам.

© Мария Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви,че не само сте прочели,но изразявате и мнението си!Успешни нови творби и на вас!
  • Често посягам на тия лавици!

    Поздрави!
  • приятно за четене... нещата не се изключват взаимно... има ли радио има... прецака ли го телевизията -не ... кой си чете ще си чете... има време и място за всичко
  • страшно ми допадна...
    обичам уханието на новите и
    старите книги...Хубаво е!
    с обич, мила Мария. Чудесен стих!
  • Браво и от мен!
    Нека книгата и Интернета не се конкурират. Всеки има своето място!
    Чудесен стих!
  • Браво,Мария!
  • Аплодисменти!
  • Ако знаеш колко си права!
    И въпреки всичко се надявам, че и след нас пак ще е на почит Нейно Величество КНИГАТА!
  • Е, прекрасно написано!!! По времето когато кандидатсквах в университета(то не беше много отдавна!, една от изпитните теми беше: "Ще изяде ли мишката книжката?" Само с два куплета можеш да убедиш когото и да било, че няма как да се случи! Поздрав!!!
Предложения
: ??:??