Аз, Книгата
В далечни времена съм се родила.
Дарявала съм ум и светлина, и сила.
Красила съм и бедни хижи, и палати -
с мен чувствали се хората богати.
Непобедима съм била през вековете
за ужас на тираните... Нали, Поете?
Заключвана или изгаряна на клади,
възкръсвах в нови томове грамади.
И ето ме - дочаках двадесет и първи век.
Недолюбва ме обаче днешният човек.
Компютър го приспива, компютър го събужда -
реши той, че от книги вече няма нужда,
защото Интернет предлага всичко, всичко -
да имаш само време да ровичкаш.
Но ако нещо в електрониката се прецака -
помни, Човече: аз съм на лавицата и чакам.
© Мария Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви,че не само сте прочели,но изразявате и мнението си!Успешни нови творби и на вас!
-
Често посягам на тия лавици!
Поздрави! -
приятно за четене... нещата не се изключват взаимно... има ли радио има... прецака ли го телевизията -не ... кой си чете ще си чете... има време и място за всичко
-
страшно ми допадна...
обичам уханието на новите и
старите книги...Хубаво е!
с обич, мила Мария. Чудесен стих! -
Браво и от мен!
Нека книгата и Интернета не се конкурират. Всеки има своето място!
Чудесен стих! -
Браво,Мария!
-
Аплодисменти!
-
Ако знаеш колко си права!
И въпреки всичко се надявам, че и след нас пак ще е на почит Нейно Величество КНИГАТА! -
Е, прекрасно написано!!! По времето когато кандидатсквах в университета(то не беше много отдавна!
, една от изпитните теми беше: "Ще изяде ли мишката книжката?" Само с два куплета можеш да убедиш когото и да било, че няма как да се случи! Поздрав!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
