Аз, Книгата
В далечни времена съм се родила.
Дарявала съм ум и светлина, и сила.
Красила съм и бедни хижи, и палати -
с мен чувствали се хората богати.
Непобедима съм била през вековете
за ужас на тираните... Нали, Поете?
Заключвана или изгаряна на клади,
възкръсвах в нови томове грамади.
И ето ме - дочаках двадесет и първи век.
Недолюбва ме обаче днешният човек.
Компютър го приспива, компютър го събужда -
реши той, че от книги вече няма нужда,
защото Интернет предлага всичко, всичко -
да имаш само време да ровичкаш.
Но ако нещо в електрониката се прецака -
помни, Човече: аз съм на лавицата и чакам.
© Мария Костова All rights reserved.
