25.06.2006 г., 11:23

Аз, любимата

1.9K 1 11
Знам, че друга е обсебила
много място във сърцето ти.
В нея ти какво намерил си?
Повече любов? И чар?
И прелести?
Тихичко поемам върху рамото си
сълзите, отронили очите ти
и наум си казвам: някога
ще ги отвориш,
да ме видиш истински.
Да ме видиш, че освен приятелка
мога да ти бъда и любима.
Няма в мене капчица предателство
и да чакам имам време - със години.
Ще натрупам много обич, нежност
и накуп ще ти ги дам,
повярвай ми.
А през моето сърце ти влезеш ли,
няма да помислиш за отплаване.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...