Аз, любимата
много място във сърцето ти.
В нея ти какво намерил си?
Повече любов? И чар?
И прелести?
Тихичко поемам върху рамото си
сълзите, отронили очите ти
и наум си казвам: някога
ще ги отвориш,
да ме видиш истински.
Да ме видиш, че освен приятелка
мога да ти бъда и любима.
Няма в мене капчица предателство
и да чакам имам време - със години.
Ще натрупам много обич, нежност
и накуп ще ти ги дам,
повярвай ми.
А през моето сърце ти влезеш ли,
няма да помислиш за отплаване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Хубав, топъл стих! Поздрав!