Аз мама и звездите
Имат ли свободен ден
мама с татко и мен
винаги на село се връщат
в милата бащина къща.
Планината утихва в здрача,
птиците заспиват, не чука кълвача,
щурците огласят полето,
звездите изгряват в небето.
Тогава на терасата голяма
излизаме двама с мама,
в топлата вечер, до късен час,
наблюдаваме небосвода над нас.
- Виж, сине, първа засиява
,,Вечерницата" със своята поява,
после изгряват още две
там, сред небосвода, дете!
Най - ярка на звездният небосклон
е ,,Сириус" до съзвездието ,,Орион".
До тях, с трите звезди
е малкото съзвездие ,,Везни".
Звездите не живеят сами,
а в звездни купове, мъглявини,
в съзвездия, малки системи,
в галактики много големи.
Видиш ли мъглявината бледа?
Това е галактиката ,,Андромеда",
над нас, като млечна каша,
е ,,Млечният път" - галактиката наша.
Мама астрономията познава,
със звездите ме запознава
докато Сънчо небето закрива,
в скута майчин ме приспива.
С целувка нежна по челото
мама слага ме в леглото,
на ушето с пожелание кратко:
- Спи, детенце сладко!
Нека в звездния си кош
звездите те люлеят цяла нощ,
само над теб самичка
да бди твоята звездичка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
