Аз мама и звездите
Имат ли свободен ден
мама с татко и мен
винаги на село се връщат
в милата бащина къща.
Планината утихва в здрача,
птиците заспиват, не чука кълвача,
щурците огласят полето,
звездите изгряват в небето.
Тогава на терасата голяма
излизаме двама с мама,
в топлата вечер, до късен час,
наблюдаваме небосвода над нас.
- Виж, сине, първа засиява
,,Вечерницата" със своята поява,
после изгряват още две
там, сред небосвода, дете!
Най - ярка на звездният небосклон
е ,,Сириус" до съзвездието ,,Орион".
До тях, с трите звезди
е малкото съзвездие ,,Везни".
Звездите не живеят сами,
а в звездни купове, мъглявини,
в съзвездия, малки системи,
в галактики много големи.
Видиш ли мъглявината бледа?
Това е галактиката ,,Андромеда",
над нас, като млечна каша,
е ,,Млечният път" - галактиката наша.
Мама астрономията познава,
със звездите ме запознава
докато Сънчо небето закрива,
в скута майчин ме приспива.
С целувка нежна по челото
мама слага ме в леглото,
на ушето с пожелание кратко:
- Спи, детенце сладко!
Нека в звездния си кош
звездите те люлеят цяла нощ,
само над теб самичка
да бди твоята звездичка!
© Никола Яндов All rights reserved.
