Аз мога всичко и не мога нищо
Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит,
а мъдростта е целият ми свят.
Преди за ореол да ме нарочат,
рогцата ми от нищото растат.
С любов ме мразят, че е неприличен,
подемът ми от сривовете лош.
Старица съм, жена съм и момиче,
звездица денем и дъга среднощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
