Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит,
а мъдростта е целият ми свят.
Преди за ореол да ме нарочат,
рогцата ми от нищото растат.
С любов ме мразят, че е неприличен,
подемът ми от сривовете лош.
Старица съм, жена съм и момиче,
звездица денем и дъга среднощ.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
