30.08.2019 г., 19:42

Аз не съм

1.7K 3 9

Аз не съм героиня от филм.
Всяка прилика с мен е случайна...
Имам своето влюбено минало
и по женски пазени тайни...

 

Колко пъти разбиха сърцето ми...
Но да търся любов аз не спрях.
И със сълзи залепях парчетата.
Пак е цяло. Не стана на прах...

 

Не обичам заучени реплики,
репетирани пози и фрази...
Много идват на гости в сърцето ми.
Но малцина в него останаха...

 

Аз не съм героиня от филм.
Недвусмислено, ясно говоря.
А животът съвсем не е кино...
Не обича бездарни актьори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нямам претенции за майсторство, Ирина. Аз просто пиша, както го усещам. Благодаря за искреното мнение, Ирина!
  • Много съм изостанала в четенето на твоите прекрасни стихове,Ваня....Как само изливаш мислите си,метафорите ти са разбираеми, и всяко изречение сякаш е сентенция....Браво!
  • Май не съм достатъчно метафорична, Райне...Но не мога да съм друга! Винаги съм била неудобно пряма. Дори и в поезията. Усмихнат ден, Райне!😊
  • Ваня, изкефи ме... Много силна позиция... Бездарни са и прозрачни повечето, лесно предвидими в комплексарските си кожи! Никой не може да ти каже кой и какъв да е филмът ти! Браво
  • Сърдечно ви благодаря за топлите думи и подкрепата, Цветенце, Георги, Светулчице, Станислава и Ангелче! Усмихната и щастлива събота!😊

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...