6.12.2007 г., 17:00

Аз не съм онази същата

1.4K 0 26
 
Летя във необятната вселена.
Пускам корени, където и да кацна.
Като птица във простора устремена,
себе си не мога да надрасна!
...
Аз не съм онази същата,
която под прозореца ти пееше.
Тогава бях със рокля лъскава
и токчета със финнички пайети!

Щура бях. От младостта си.
Заграбвах всичко - требно и нетребно.
Сега не съм онази същата,
променена се връщам при тебе!

Променена, улегнала вече.
Погледни ме. Не ме ли позна?
С облеклото съм стилна. На ,,ти'' сме.
А обувките... ще сменя.

Ще изхвърля тези стари пайети.
По пантофи ще дойда при теб.
Само блясъка сив във очите
ще запазя, дори да съм лед!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам с какви обувки ще отидеш при него,но знам,УБЕДЕНА СЪМ,че си със същата нежна и добра душа ,която си имала винаги-това не се променя,Ани! Поздрав и прегръдка,мила Ани!...Малеее,ще рече човек ,че те познавам от 100 години-така пиша за теб!..Дано не се обидиш!
  • Веси, Галя, Кадир-прегръщам ви!
  • Браво,миличка!!!
    Поздрав и прегръдка,Ани!!!
  • Прекрасна си...просълзи ме...
    С много обич, мила Ани.
    Винаги пишеш с душата си, съкровено.
  • Благодаря ви, Откровенци!
    Прегръщам ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...