Само тишина след мойте стъпки,
но отекват сякаш в мрака те.
И отпивам аз на малки глътки
на живота от соленото море.
А морето - сякаш безпристрастно,
като декор на мъка свята.
Вече не е тъй прекрасно
и допълва горести познати.
То поражда вече в мене
само плач, разбива стъкленици у сърцето
и превърна се във бреме
туй, че никога не ще достигна аз небето... ...