Аз никога не ще да бъда вече своя

Poetry » Other

1.3K 0 11

Само тишина след мойте стъпки,

но отекват сякаш в мрака те.

И отпивам аз на малки глътки

на живота от соленото море.

А морето - сякаш безпристрастно,

като декор на мъка свята.

Вече не е тъй прекрасно

и допълва горести познати.

То поражда вече в мене

само плач, разбива стъкленици у сърцето

и превърна се във бреме

туй, че никога не ще достигна аз небето...

Че никога не ще съм своя

и никога не ще усетя вече плам.

Че винаги там, след завоя,

ще ме чака вечна спътницата срам.

И не ще достигна Висините,

не ще да възродя мечти душевни,

а вечно ще ме стягат във гърдите

човешки укор, думи гневни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tedavshock (Теодора Николова)

Пети, и аз преди не вярвах, че щастието ще ме сполети, но нали знаеш-Съдбата може да ни изненада по всяко време.Любовта идва само при онези, които я заслужават.А ти със сигурност си една от тях!Вяра,мила!

2007-12-03T12:04:44+02:00
Арлекин (Миро Кръстев)

Пети, ще ти кажа любимата реплика на баща ми: "Смело и смахнато напред!" Не заслужава сърцето ти такава мъка!
Стиха ти има много силно въздействие. И на мен много ми допада стилът ти .
Прегръдки и усмивки

2007-11-30T00:04:56+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Не унивай, вярвай и се сбъдва!
От собствен опит го казвам.
Но и в самота, ти си богата душевност
и не може напълно да си сама!
Много щастие и обич желая, мила Петя!!!

2007-11-29T17:11:11+02:00
Индиана (Криси)

Чудесен, тъжен стих!
Мила Петя, имаш бисерна душа и всичко ще постигнеш, само не унивай!
Звездите, щастието, любовта...всичко е пред теб!
С обич!

2007-11-29T10:40:59+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Тя,пътницата срам няма срама!Хич да не ти пукаСмело напред!Поздрави от мен!

2007-11-29T08:23:54+02:00