Аз никога не съм бягал от любовта

Аз никога не съм бягал от любовта,

Опечалена от вечната ти самота.
Красива, дори когато страдаш,
намират се все още в очите ти искри.
Несломима е сякаш твоята тъга,
изправяш се, но пак пропадаш,
сякаш нещо има в теб, то те крепи.

Силата ти, да се влееш в живота.
Силата ти, да продължиш напред.
Ти плачеш, страдаш и проклинаш,
а аз съм все още лудо влюбен в теб.

Аз не мога да знам какво ти има,
ти сякаш си превърната в сълза -
самотна, горяща, неумолима...
А аз никога не съм бягал от любовта,
аз никога не съм бягал от любовта.

Обърнала глава настрани, далеч от обичта,
твоите очи търсят нещо ново в мрака.
Какво ли толкова вечно ни дели?
Никога не си плакала, не си била сама,
но ето че и този момент го дочака.
Дочака и твоята любов да отлети.

Красотата ти, да я предадеш на други.
Красотата ти, да не ме виждаш сред нея.
Ти се смееш през сълзи и тъжни гримаси,
но мога ли в твоя луд тон и аз да се смея?

Аз не мога да знам какво ти има,
ти сякаш си превърната в сълза -
самотна, горяща, неумолима...
А аз никога не съм бягал от любовта,
аз никога не съм бягал от любовта.

Аз се обърнах към теб за съвет,
да те чакам ли да спреш да оплакваш
съдбата си и да се преродиш.
Аз преобърнах в теб желанието за утеха,
която самата ти търсиш,
да се опиташ да се успокоиш,
от болката и мъката да се отърсиш.
Не спирай по пътя си сама, дай ми ръка,
не е нужно да те боли вечно, нали?
Дай ми шанс да те разбера,
да видя твоите нови очи...
... Без сълзи...

Аз не мога да знам какво ти има,
ти сякаш си превърната в сълза -
самотна, горяща, неумолима...
А аз никога не съм бягал от любовта,
аз никога не съм бягал от любовта.

Аз не мога да знам какво ти има,
въпреки, че те познавам като си сама.
Сега си опасна и непредвидима,
а аз никога не съм бягал от любовта,
аз никога не съм бягал от любовта.