19.03.2017 г., 23:22

Аз още дишам

664 0 1

Аз дишам,

край мен е полумрак,

така излишен не съм се чувствал

дори в компания на враг.

 

Навън света кипи и ври.

Аз просто дишам...

Очаквам някой да почука,

позвъни да каже:

- Хей, приятел, отвори...

 

Навън отдавна тегне мрака,

часовника изнервящо тиктака

и идва ми да изкрещя:

- Виновен съм, в ада искам да горя!

- Виновен ли съм?

- За какво?

- Не съм направил нищо, но защо?

 

Защо съм сам започвам да откачам

и струва ми се, че ще бъде вечен мрак.

И пак отново изкрещявам:

- Виновен съм, на себе си съм враг.

Приятели нямам, неща и да имам...

Егоист съм признавам....

 

Но заслужавам ли да бъда вечно сам,

тъй както звяра в своята бърлога?..

Не знам, но звяр поне да бъда мога.

 

Звяр. Единак,

избрал самия себе си за враг.

Аз още дишам,

потънал в лепкавия мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както са казали хората, каквото си направим сами и цяло село не може.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...