Аз плаках в този тъжен ден
Аз минах под дъжда вбесен,
под капките прозирно морни.
Не бе студено в този ден -
през юли бе, цъфтяха рози.
Във локвите събрана скръб,
осъмва вече равнодушна.
Тежи във стегната гръд
и люшка ме, не се отпушва.
Аз тихо устните си взех,
за да мълчат поне за малко.
Останала и без небе,
рисувах слънцето си ланско.
В платното бяло цъфна лен,
в небето облак се отключи.
Аз плаках в този тъжен ден,
защото ти не ми се случи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
