27.12.2013 г., 19:56 ч.

Аз пламък съм... 

  Поезия » Любовна
654 0 7

Аз пламък съм, и огън, и дим,

и пепел ще стана накрая!

Със кремък, кафяв или син,

украси ми ти вечната стая!

 

Когато душата ти от мъка

заудря по твърдия камък,

прескачам вековна разлъка

и пак се превръщам във пламък!

 

Пак ще ти блесна в очите

и ще ти грейне лицето!

Ще ти пресуша сълзите

и ще ти стопля сърцето!

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хей, Пламъче, с нетърпение очаквам да те чета!Нещо се забави
  • Красив,изповеден стих! Поздравления!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ, МАН.,СЛАВЯНА, ЕЛЕНА, КАМЕН, ИВАН, ЕНА, за подкрепата!
  • Силата на любовта
    "... щом любов нямам, нищо не съм..."
    Много хубав стих, мил, топъл, òбичен
    Поздравления!
  • Кой щеше да разбере какво е любовта, ако нямаше такива красиви изповеди?! Поздравления!
  • Прекрасна изповед
  • Ей, че мило и искрено.Последното четиристишие е велико.Тази искреност ми допада, г-н Пламък !
Предложения
: ??:??