27.12.2013 г., 19:56 ч.
Аз пламък съм...
Аз пламък съм, и огън, и дим,
и пепел ще стана накрая!
Със кремък, кафяв или син,
украси ми ти вечната стая!
Когато душата ти от мъка
заудря по твърдия камък,
прескачам вековна разлъка
и пак се превръщам във пламък!
Пак ще ти блесна в очите
и ще ти грейне лицето!
Ще ти пресуша сълзите
и ще ти стопля сърцето!
© Исмаил Али Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хей, Пламъче, с нетърпение очаквам да те чета!Нещо се забави
-
Красив,изповеден стих! Поздравления!
-
БЛАГОДАРЯ ВИ, МАН.,СЛАВЯНА, ЕЛЕНА, КАМЕН, ИВАН, ЕНА, за подкрепата!
-
Силата на любовта
"... щом любов нямам, нищо не съм..."
Много хубав стих, мил, топъл, òбичен
Поздравления! -
Кой щеше да разбере какво е любовта, ако нямаше такива красиви изповеди?! Поздравления!
-
Прекрасна изповед
-
Ей, че мило и искрено.Последното четиристишие е велико.Тази искреност ми допада, г-н Пламък !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
