Аз преди теб
Ще дойда есента, по хладното.
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено
да вляза тихо във покоя ти,
а после аз съвсем наистина
ще ти покажа колко ще си моя.
С очи ще те погаля в тъмното,
ще засияят с твойта топлина.
Страстта ще потече под хълма ти
и ще порасне във река...
От тебе ще отпивам жадно
със глътки на блажено щастие.
Не е любов от ден до пладне.
Тук Господ има съучастие!
И ще изчакам някое си лято,
когато времето се измори
и жега разтопява необятното,
тогава мене ще изпратиш ти...
Смирен и също благодарен,
че всъщност, колкото да те отричах,
живота ми отне, но даде -
аз точно тебе да обичам!
©тихопат.
Данаил Антонов
28.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
