Аз просяк ще остана
Любовта ме предаде последна.
Тя не тръгна веднага след теб.
Щом в душата ми рана поредна
ти отвори със хладното "НЕ".
Изигра си пиесата своя.
Колко много ти вярвах, прости!
Ала тръгна и сви зад завоя
и остави ме с влажни очи.
Сърцето ми се къса на парцали,
разбита лодка сред море от кръв.
Ти казваш - всичко сме си дали.
Но взели ли сме...? Питам пръв.
Не искаш да започнем отначало,
че по-добре е да се спрем сега.
Навярно и сърцето е разбрало:
Отрова е просията за любовта.
Аз просяк бях и просяк ще остана.
Ще моля за любов безличната тълпа.
А споменът за тебе като рана
ще мие в кръв протегната ръка.
© Пламен Рашков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Навярно не си слушал песента: "Побелях и остарявам, но в сърце те нооося, цял живот аз твой оставам, па макар и просяяк..." Навярно и да си я чул (в което се съмнявам, защото е в жанр доста пренебрегван от пишещите), си я забравил, защото нейната тема е същата... Не зная защо има толкова положителни коментари под твоите стихове, но ако и под моите са точно толкова искрени... ми иде да скоча отнякъде... Е, надявам се под моите да са много по-искрени, всъщност. Надявам се и да са доста по-критични. Някой ден сигурно ще се появят и по-задълбочени коментари, надявам се.
-
тъжно ,Пламене.....!
много......
поздрави от вълчо! -
Усетих болката!
Страхотен стих! -
"Отрова е просията за любовта."
!!! -
Тъжно прошепнат стих - дори болезнено докосващ!
Поздрав! -
тъжно...болезнено...
тъгата е родила прекрасен стих... -
Прекрасно е и много чувствено!
-
Истинско и много, много тъжно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
