Аз просяк ще остана
Любовта ме предаде последна.
Тя не тръгна веднага след теб.
Щом в душата ми рана поредна
ти отвори със хладното "НЕ".
Изигра си пиесата своя.
Колко много ти вярвах, прости!
Ала тръгна и сви зад завоя
и остави ме с влажни очи.
Сърцето ми се къса на парцали,
разбита лодка сред море от кръв.
Ти казваш - всичко сме си дали.
Но взели ли сме...? Питам пръв.
Не искаш да започнем отначало,
че по-добре е да се спрем сега.
Навярно и сърцето е разбрало:
Отрова е просията за любовта.
Аз просяк бях и просяк ще остана.
Ще моля за любов безличната тълпа.
А споменът за тебе като рана
ще мие в кръв протегната ръка.
© Пламен Рашков All rights reserved.
