Аз, срещи 1985

Но мъничко преди да дойде тя,

преди да ме докосне по челото -

разбрах - във онзи миг преди смъртта

навярно най обикваме живота.

Докосваш ме по моето лице -

но никога и нищичко не казваш.

Протягам аз изтръпнали ръце -

но ти дори пред мен не се показваш.

И срещаме се с тебе във нощта.

Аз искам пак лицето ти да видя.

Макар да знам, че това си ти - смъртта -

но твоят лик за мене е невидим.

Ти вече си протегнала крило....

Крилото си зловещо и огромно.

С добро ли ще ме помнят мен? Със зло?

Или пък няма с нищо да ме помнят?

Но скоро ще изстине в мен кръвта....

Звездата си не мога да я видя.

Да, бе далечна тя за мен - смъртта.

И беше тя нечакана. Но идва.

И кой ли вярва в това, че ще умре?

Да, знам, че ще умра - а пък се смея.

И кой, кой в този миг ще разбере -

аз колко много искам да живея.

Надеждата - тя моят бе светлик.

А вярата - спасителната нишка.

Но само час - или пък само миг -

делят ме от последната въздишка.

Стрелката сочи сто и петдесет.

До мене си - незрима, ала явна.

И колко са ни срещите - безчет.

Нали се знаем с тебе тъй отдавна.

Когато си отида от света -

корав и непречупен, но пречистен -

вие знайте - пред лицето на смъртта

изпитвах аз не страх, а любопитство.