Mar 26, 2025, 5:49 AM

Аз, срещи 1985

  Poetry
303 0 0

Но мъничко преди да дойде тя,

преди да ме докосне по челото -

разбрах - във онзи миг преди смъртта

навярно най обикваме живота.

 

Докосваш ме по моето лице -

но никога и нищичко не казваш.

Протягам аз изтръпнали ръце -

но ти дори пред мен не се показваш.

 

И срещаме се с тебе във нощта.

Аз искам пак лицето ти да видя.

Макар да знам, че това си ти - смъртта -

но твоят лик за мене е невидим.

 

Ти вече си протегнала крило....

Крилото си зловещо и огромно.

С добро ли ще ме помнят мен? Със зло?

Или пък няма с нищо да ме помнят?

 

Но скоро ще изстине в мен кръвта....

Звездата си не мога да я видя.

Да, бе далечна тя за мен - смъртта.

И беше тя нечакана. Но идва.

 

И кой ли вярва в това, че ще умре?

Да, знам, че ще умра - а пък се смея.

И кой, кой в този миг ще разбере -

аз колко много искам да живея.

 

Надеждата - тя моят бе светлик.

А вярата - спасителната нишка.

Но само час - или пък само миг -

делят ме от последната въздишка.

 

Стрелката сочи сто и петдесет.

До мене си - незрима, ала явна.

И колко са ни срещите - безчет.

Нали се знаем с тебе тъй отдавна.

 

Когато си отида от света -

корав и непречупен, но пречистен -

вие знайте - пред лицето на смъртта

изпитвах аз не страх, а любопитство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...