Ти ме гледаш отдалече със свойте сини, питащи очи,
дали да те обичам тръпна раздвоена и не знам защо
съдбата така ни раздели.
Аз зная,че не съм ти безразлична,
разбрах го в онзи ден,когато очите си насочи ти към мен.
Каква съм аз-красавица?Не мисля!
За теб не зная, май че да.
Аз съм просто онова момиче,в което ти се влюби
с детска чистота.
А ти си момчето,което достигна първо до моето сърце,
ти грабна го-останах бездиханна.
А сега съм влюбена и без сърце.
© Ванина Всички права запазени