Ти ме гледаш отдалече със свойте сини, питащи очи,
дали да те обичам тръпна раздвоена и не знам защо
съдбата така ни раздели.
Аз зная,че не съм ти безразлична,
разбрах го в онзи ден,когато очите си насочи ти към мен.
Каква съм аз-красавица?Не мисля!
За теб не зная, май че да.
Аз съм просто онова момиче,в което ти се влюби
с детска чистота.
А ти си момчето,което достигна първо до моето сърце,
ти грабна го-останах бездиханна.
А сега съм влюбена и без сърце.
© Ванина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
