Ти ме гледаш отдалече със свойте сини, питащи очи,
дали да те обичам тръпна раздвоена и не знам защо
съдбата така ни раздели.
Аз зная,че не съм ти безразлична,
разбрах го в онзи ден,когато очите си насочи ти към мен.
Каква съм аз-красавица?Не мисля!
За теб не зная, май че да.
Аз съм просто онова момиче,в което ти се влюби
с детска чистота.
А ти си момчето,което достигна първо до моето сърце,
ти грабна го-останах бездиханна.
А сега съм влюбена и без сърце.
© Ванина All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
