1.08.2017 г., 22:44  

...

613 1 0

 

 

 

Аз съм дръжката,
с която вратата отваряш.
Аз съм чехлите,
които в пода търкаш.

 

Аз съм щипката,
с която пържолата обръщаш.
Аз съм чашата,
с която се напиваш.

 

Аз съм водата,
в която се измиваш.
Аз съм  леглото,
в което заспиваш.

 

Аз съм кафето,
с което очите си отваряш.
Аз съм дръжката,
с която вратата затваряш.

 

https://youtu.be/NWJnPPDX2K8?t=97

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...