Aug 1, 2017, 10:44 PM  

...

  Poetry » Love, Other
606 1 0

 

 

 

Аз съм дръжката,
с която вратата отваряш.
Аз съм чехлите,
които в пода търкаш.

 

Аз съм щипката,
с която пържолата обръщаш.
Аз съм чашата,
с която се напиваш.

 

Аз съм водата,
в която се измиваш.
Аз съм  леглото,
в което заспиваш.

 

Аз съм кафето,
с което очите си отваряш.
Аз съм дръжката,
с която вратата затваряш.

 

https://youtu.be/NWJnPPDX2K8?t=97

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...