18.07.2017 г., 13:39

Аз съм българче

2.5K 2 9

Аз съм българче и силна 
майка мене е родила. 
Бой търпи и мъкне чанти, 
и прилича на слугиня. 

Аз съм българче. Обичам 
наште планини зелени, 
в тях боклука си да хвърлям - 
първа радост е за мене. 

Аз съм българче свободно, 
но под робство аз живея. 
Всичко чуждо, що е модно, 
любя, тача и милея. 

Аз съм българче и расна 
в преход двадесет години. 
Син съм на земя прекрасна 
и на диво селско племе... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съм българче (по Вазов)

    Аз съм българче. Обичам
    да летувам на море.
    Българин да се наричам,
    тука хич не е добре.

    Син да бях на чуждо племе,
    в ресторанта всеки ден
    щяха да намират време
    да сервират и на мен.

    Бих се запознал свободно
    с много хубави жени –
    всичко българско и родно
    щеше да ме оцени.

    А сега наум за мене
    май че всеки си мълви:
    – В наште планини зеленни
    тоя що не си върви?
    Марко Ганчев
    Извинявай, че си позволих да постна творбата на големия български поет, писател и сатирик тук.Нищо ново под слънцето...т.е. в България.
  • Радвам се, че се изяснихме. Хайде хубав ден и на теб.
  • Violet_86 (Виолета Преждарова) Никак не се сърдя Всеки има право на мнение! На собствения ми баща няма да позволя да се държи неадекватно със сестра ми и майка ми. Отраснал съм по язовирите в родопите и най-гадната гледка беше боклука, който оставаше след хората... Та, ако боли да кажа няколко мои истини във велико стихотворение... още по-добре, патриотизма се възпитава, радвам се, че ми мирише на такъв във поста ти. Сълажявам, че го провокирам с този похват!
  • Хубаво, Дани. Всички сме наясно каква е обстановката. Но аз съм много против да се правят на породии подобни стихове. И как синове на диво селско племе...Не ми се сърди, не искам да засягам никой, не съм такъв човек. Но просто изказах мнение.
  • anabel7 (Албена Димитрова) И аз съжалявам, че има истина... Работата ми е свързана да виждам всякакви хора, всякакви съдби и всякакви отношения... Отношенията деградират, начина на говорене, общуване и градене на връзки преливат в грозна картина. Иска ми се стихотворението да бъде в оригиналния си вид, но днес не звучи адекватно...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...